Децата, младежите в юношеска възраст,  бременни и кърмещи жени, гладуващите,

Децата, младежите в юношеска възраст,  бременни и кърмещи дами, гладуващите, веганите, вегетарианците, пациенти с хронични стомашно-чревни болести и хора, приемащи избрани лекарства са измежду най-застрашените от йоден недостиг. Това заяви доктор Станимир Станчева-Василева, шеф в отделението по Ендокринология в УМБАЛ „ Пловдив “.

От дефицит за застрашени и живеещите в  шестте  йоддефицитни региона в планински и полупланински територии на страната-Стара планина, Средна гора, Рила, Пирин, Родопи, Югозападна България. 21 септември е Световен ден за битка с йододефицитните болести и лекарите припомниха за този сериозен проблем.

Йодът е микроелемент, който е от извънредно значение за здравето на индивида. Той е наложителен съставен елемент за производството на хормони на щитовидната жлеза. Те управляват и контролират обмяната на всички субстанции в организма, дават отговор за вярното съставяне, напредък, развиване и действие на нервната, мускулната, костната и половата система, имат отношение към паметта, вниманието и заучаването, вземат участие в терморегулацията, обезпечават психологичното ни здраве.

Признаци за недостиг на йод в организма на възрастните могат да бъдат: повишаване на щитовидната жлеза  или издутина начело на шията с паметови и интелектуални нарушавания, обща уязвимост и отмалялост на организма с понижена продуктивност. Допълнително при комбиниране с понижена функционалност на щитовидната жлеза се следят повишаване на тегло, суха и залющена кожа, косопад, зиморничавост, невисок пулс, репродуктивни проблеми.

Диагностицирането става посредством обзор при ендокринолог с ориентирано проучване на щитовидната жлеза-неинструментално посредством метода палпация на щит. жлеза и инструментално-чрез ехография на щитовидна жлеза; кръвни изследвания-хормони на щитовидна жлеза, ТСХ, тиреоглобулин /специфичен маркер за пролиферация на жлезата/, автоантитела по преценка; йодурия-йодна екскреция в урината-намира приложение главно при епидемиологични изследвания.

Дневните потребности от йод зависят от възраст, пол, телесно тегло, физиологично положение на организма. Препоръчителният средно-дневен хранителен банкет на йод е 150 микрограма за възрастни, 200 микрограма за бременни и кърмещи дами и 90-120 микрограма за деца от 9-12 година възраст.

Набавянето на йод при индивида става посредством консумация на скотски продукти-риба, морски блага, мляко, яйца, от растителни храни-зеленолистни зеленчуци и орехи и с вода. За кърмачетата единственият път за набиране на йод е посредством майчината кърма. Известно е, че 85 гр. риба тресчица доставят 66 % от целесъобразния дневен банкет, 85 гр. скариди-23 %, 1 ч.ч. кисело мляко-50 %, 1 бр. огромно яйце-16 %, 5 бр. сушени сини сливи-9 %. Трапезната йодирана сол в количество ¼ чаена лъжичка или 1,5 грама, обезпечава 47 % от препоръчвания дневен банкет на йод. Здравословното хранене би трябвало да включва 5 грама готварска сол за ден. Следователно те са безусловно задоволителни за облекчаване на дневни потребности от йод на организма. Изключение са най-уязвимите групи /деца, бременни и кърмещи/, при които добавката на йод е наложителна, като това би трябвало да се прави наложително под медицински контрол.

В България наложителната йодна профилактика с готварска сол е въведена по предложение на акад. доктор Иван Пенчев през 50-те години на 20 век. Ефектите от нея са проследени и оценени от проф. Лозанов. Благодарение на техния труд и на държавната политика е реализирано елиминиране и попречване на йоддефицитните болести в страната.

Д-р Станимира- Станчева – Василева и екип на поделение по Ендокринология в УМБАЛ Пловдив, тел. 032-906-187.